д-р Мариана Василева: Заболявания на горните дихателни пътища при децата
»
»
д-р Мариана Василева: Заболявания на горните дихателни пътища при децата
В 90 % от инфекциите на горните дихателни пътища (ГДП) при деца се дължат на вируси, а първичните бактериални инфекции се срещат рядко.
Вирусните рините и ринофарингити с причинители аденовируси, риновируси, коксакивируси, херпесвируси, са най-честите заболявания в детска възраст. Те се проявяват с хрема, кашлица, запушен нос, секреция от носа, която в легнало положение предизвиква кашлицата. Само 10 % от тези болни имат повишена температура, което сочи, че започва някакво усложнение. Както ни е известно вирусната инвазия подготвя терена за бактериална инфекция.
Лечението на вирусните заболявания е без антибиотици, а само симптоматично. Температурата в стаята не трябва да е по-ниска от 16 градуса. При повишена телесна температура се прилагат антипиретици, капки за нос, физиологичен серум, витамини.
Вирусните ринити и ринофарнигити водят до усложнения като синуит, етмоидит, среден отит, тонзилит, възпаление на лимфната система. УНГ специалистът диагностицира синусите на базата на преглед, рентгенова снимка или в краен случай – скенер, секрет от носа или гърлото за антибиограма. По получените резултати от антибиограмата се прилага лечение, което трае минимум 10 дни. Прилагат се средства за отбъбване на лигавицата на носа – капки за нос и антихистамини.
Когато хремата продължи повече от една седмица може да се запуши евстахиевата тръба откъм носа и се появява среден отит. Слухът на детето се влошава, събира се течност в средното ухо и се появява болката от дразненето на рецепторите. Необходимо е да се освободи запушването на носа, за да може течността от средното ухо да се дренира. Често при затегнати отити се прибягва до хирургическа намеса – тимпаностомия с или без аденотомия.
Аденотомията е отстраняване на третата сливица, която често е причина за задръжка на течност, а при тимпаностомията се поставят тръбички през тъпанчевата мембрана за вентилация на тъпанчето. Това е т.нар. секреторен отит, който е различен от острия среден отит, протичащ с висока температура, повръщане, силни болки в ухото. Тук е задължителен хирургичния дренаж на ухото.
Важно заболяване на ГДП е алергичния ринит, в повечето случаи със сезонност (сенни хреми). Важни за него са кожноалергичните проби и кръвни тестове за установяване на алергена, тъй като единствените оплаквания са водниста секреция от носа, затруднено носно дишане, кихане. Медикаментозното лечение е с антихистамини и кортикостероиди.
Възпалението на сливиците се дължи на вирусни или бактериални причинители. Важни заболявания са инфекциозната мононуклеоза и херпангината. Инфекциозната мононуклеоза, предизвикана от вируса на Епщайн-Бар, протича с уголемени сливици и лимфни възли по шията и висока температура. Доказва се чрез серологични тестове.
Херпангината се предизвиква от коксаки вирус. По мекото небце и тонзилите (сливиците) се виждат мехурчета с течност. Преглъщането е силно затруднето, температурата е много висока. Тонзилитите с бактериологични причинители са най-често с бета-хемолитичен стрептокок от група А. Лечението изисква задължително антибиотици.
Отстраняването на сливиците се прецизира добре, тъй като те са първата лимфна бариера към долните дихателни пътища. Сливиците се вадят когато детето е прекарало шест и повече стрептококови ангини, или два и повече перитонзиларни абсцеса.
Ларинготрахеобронхит или псевдокруп се причинява от парагрипните вируси, особено пролет или есен.
Ларингеален стридор, лаеща кашлица и затруднено носно дишане, са основни симптоми. Поради оток в субглогисното пространство се налага хоспитализация.
Рядко заболяване е епиглотитът с причинител Хемофилус инфлуенце. Може да се стигне от оток на ларингса до животозастрашаващо блокиране на дихателните функции. То се характеризира с висока температура, заглъхнал глас, интоксикация, дихателна недостатъчност, тахикардия. Задължителна е хоспитализацията, може и с интубация, а лечението е с антибиотици и кортикостероиди.
Стафилококус ауреус е най-честия причинител на бактериалния трахеит. Тежкото състояние на детето се дължи на силно затруднено дишане. Необходими са бактериологично и вирусологично изследване. Антибиотици и промивки на трахеята са основното лечение.
Децата трябва да се предпазват от вирусни и бактериални инфекции на ГДП, което е почти невъзможно, защото живеят в колективи – детски ясли, детски градини, училища, затова трябва задължително да се профилактират. Така рискът от заболявания, особено на ГДП ще намалее.